Моята реалност.

До преди година бях една обикновена жена, една обикновена Лора, с обикновен забързан живот и обикновени житейски проблеми и ежедневие- децата, къщата, работата... Сякаш ми липсва тази задъханост, а може би не... Всяко нещо си има добра и лоша страна. Сега живота ми е сякаш по-смислен и не толкова забързан. Тогава, предишната Лора, беше толкова обхваната от битовизма, че не забелязваше нищо около себе си, но поне беше здрава (или така си мислеше).

Преди година получих осъзнаващия шамар, който ме хвърли в сегашната реалност. Откриха ми тумор в мозъка, а в последствие ми направиха още един ядрено магнитен резонанс с контраст и се оказа, че туморите са три (въпреки, че резултата от втората снимка нямаше почти никакъв емоционален ефект в/у мен, или поне не такъв, какъвто беше при първата). 

Аз сякаш знаех, че имам нещо, усещах... Да речем, че имах някаква психическа подготовка за новината, чакайки резултатите, но тя се оказа съвсем недостатъчна. Всеки от нас е гледал филми, в които съобщават на някого подобни новини. Следват сълзи, завещания, списъци с неизпълнени подвизи, пак сълзи... До онзи момент не се бях замисляла аз как бих реагирала в подобна ситуация, понеже- "На мен не може да се случи..."- предполагам, това изречение едва ли ви е непознато. Първо, отваряйки плика дори не трепнах, нито се поколебах, камо ли да помоля някой друг да го отвори (още един филмов похват). Прочетох, реших че съм сбъркала някъде, прочетох втори път. Мъжа ми седеше до мен и чакаше. Обърнах се към него с думите- имам тумор в мозъка. Той само ме попита, а сега какво? Не знаех отговора, а и не бях готова да го науча. Не се разплаках, не се уплаших, просто побеснях. Не помня някога да съм била толкова ядосана. Онзи глупав въпрос "Защо на мен?" се промъкна за миг в съзнанието ми, но аз веднага го отблъснах с отговора "А, защо не?". Винаги съм била силна жена. Не позволих на когото и да било да види дори частица от емоциите, които ме бяха завладяли, камо ли сълзи. Последваха месеци постъпване и изписване от болници, взимане на кръв, вливане на някакви лекарства, прогнози, епикризи... Всичко това се случваше сякаш на друг човек, бях се изолирала в себе си за да мога да понеса всичко което ми предлагаше сладкия ми напоследък живот... Бях ядосана на себе си, понеже обръщайки се назад, осъзнах колко много неща съм пропуснала. Колко много неща бях допуснала да минат сякаш само покрай мен, без да успея да им се насладя. Децата пораснаха, а онези сладки бебешки дни.... не им се насладих колкото ми се иска. Погълната от ежедневието и от грижите бях пропуснала да вкуся сладостта на толкова много моменти. Живеех в забързаното си ежедневие, сякаш минавах през тунел. Виждах целта пред себе си, но нищо в страни. Не се спирах да се огледам и бях пропуснала да забележа толкова много неща, на които сега обръщам внимание, но има моменти, които не мога да върна. 

Това е моята реалност. Имам срок на годност, но живея пълноценно- наслаждавам се на всеки изгрев, всяка капка дъжд- неща, на които нямах време да обърна внимание. Живота е пълен с толкова прекрасни нещица, които до сега съм приемала за даденост. Обожавам летния дъжд- начина по който докосва с хладния си дъх нагрятата от слънцето ми кожа, сякаш освежаващ елексир се плъзва по мен. Обожавам шума на вятъра, минаващ през листата на дърветата, хрупкащия звук на снега под ботушите ми, мириса на млада трева... Истински се изпълва с обич сърцето ми, поглеждайки към момченца ми. Начина, по който ме гледат, топлината в гласа им, изричайки "мамо", усмивките им, когато ги завивам и целувам за лека нощ... Всичко това е било за мен част от някаква рутина, макар и да ми е доставяло удоволствие. Сега всеки миг с любимите ми хора е дар за мен и аз му се наслаждавам максимално.

Приемете живота като дар, наслаждавайте се и извлечете максималното. Тогава, сетивата сякаш се отварят повече и всичко става по-цветно и вкусно, по-смислено. Изживейте живота си бавно, не тичайте през годините- те тъй или иначе минават, въпроса е да минат заедно с вас, а не покрай вас.

Поздрави!

Лора

Канарчета- развъждане

На много места ще прочетете, че развъдния сезон започва от... и свършва на... При мен не е така, понеже както вече обясних, не се придържам към общоприетите норми. Обикновено в даден момент хората, които развъждат канари, разделят мъжкия от женската и започват така наречената "подготовка" за размножителния период първо на женската, а после и на мъжкия (или беше обратното) и при тях това води до добри резултати. Подготовката се състои в промяна на хранителния режим, удължаване на светлата част от деня (лампи), засилване на витамини и т.н. При мен този момент липсва, понеже моите канари няма как да ги разделя- те летят заедно. По този начин няма как да определя точен момент за събирането им. Съответно, целогодишно им давам необходимите витамини и добавки (всичко умерено). Например, тази година първите ми бебета се излюпиха на 31 януари, което е в разрез с всички правила за развъждане, но аз не мога да вървя с/у природата, още повече, че съм решила да отглеждам свободно канарите си (като свободни кокошки звучи малко) и те следват естествения си ход на развитие.

Началото на развъдния сезон се бележи от прекрасната песен на мъжкия, с която той цели да привлече вниманието (да възбуди) женската.

След няколко дни слушане на концерти, женската запретва ръкави и започва да прави гнездо с където, каквото намери. За целта, аз поставям гнездилка и парченца плат, накъсана прежда и топчета памук, които тя усърдно пренася във вече поставената осносва. Изчаквам я да си "начеше крастата" и след това аз й приготвям удобно гнездо от памучни тампончета (за почистване на грим), като оставям и 2-3 сложени от нея неща за да й оценя труда. След като одобри гнездото и мъжкия си е свършил работата, тя започва да се залежава в него. 

След като се появи първото яйце, аз го взимам внимателно и на негово място поставям изкуствено (продават се на пазара по около 10ст. бройката). Истинското яйце го поставям с острата част надолу в хранилка пълна със зърнена смеска на място където няма да бъде съборено и защитено от слънце (за предпочитане по-тъмно място и да не е топло). Същото правя и с второто и третото яйце. На четвъртия ден, независимо дали има или няма ново (четвърто) яйце, още сутринта връщам внимателно истинските яйца и отстранявам изкуствените. Женската обикновено на четвъртия ден ляга да мъти и по този начин се осигурява равен шанс на бебетата да оцелеят, понеже иначе ще се излюпят по различно време и по-малките няма да бъдат добре захранени (големите проточват шия над тях и изяждат всичко). На 8-мия ден след началото на мътенето внимателно взимам яйцата и с насочено фенерче проверявам дали са заплодени или празни. Заплоденото яйце се вижда, че е пълно. За съжаление, не мога да опиша как изглежда празно яйце, понеже не съм имала такова до сега. Малките се появяват м/у 13-ти и 15-ти ден от мътенето. На 13-тия ден сутринта приготвям мека храна в хранилката за да може майката веднага след излюпването да захрани бебетата. Всеки следващ ден зареждам нова храна докато се излюпят, а след това меката храна се сменя по 2 пъти на ден. Много е важно да се спре всякаква мека храна на майката от момента на започване на мътенето да 13-тия ден, понеже се предполага, че тази храна повишава телесната й температура, а това увеличава възможността от ембрионална смърт (малкото умира в яйцето още). Хубаво е майката да се остави на зърнена смеска само и да не се допускат в този период други канарчета около нея. Хубаво е да се наблюдава гнездото, без да се притеснява майката, понеже има случаи, особено в горещите летни месеци, бебетата да се излюпят и още на 12-тия ден. В такъв случай трябва незабавно да се предостави мека храна, иначе бебето остава незахранено и умира. Следете майката и гнездото внимателно, без да притеснявате женската- ако се почувства застрашена, може да откаже да мъти. След появата на малките е хубаво, особено вечер да се проверява дали са им пълни гушките. 

Х

 Снабдете се с храна за ръчно хранене (има различни видове в онлайн зоомагазините), в случай, че решите да дохранвате вечер бебетата. На мен лично не ми се е налагало да го правя, понеже майката е много добра и усърдно тъпчеше малките на всеки 10-15 минути. Наложи ми се да купя храна за ръчно хранене при последното люпило, когато вече бяха уморени и последното бебе аз изцяло си го изхраних почти сама.

Така, на снимката виждате 2 малки чудовища. Е, те са такива само 10-тина дни, след това започват да пробиват перца и им се отварят очичките.  Ако сте решили да поставяте пръстени на малките (аз лично, не бих си купила канарче без пръстен, на който да видя кога е излюпено), момента за това е 6-7ми ден. Пръстените се изработват по поръчка и на тях пише година, държава, инициали. Ако имате нужда от телефон за поръчка на пръстени, пишете ми. 

Та, както вече споменах, след около 2 седмици на малките се появяват перца, които изглеждат като клечки, понеже в началото са обвити в ципа, която в последствие се пропуква. 

Горе-долу това е и периода, в който те започват да се плашат от човека и дохранването е доста по-трудно, но не и невъзможно. Ако имате всекидневен контакт с тях, канарчетата свикват с вас и нямат нищо против да кацат на пръста ви и да бъдат галени. 

Бебето на снимката е на около месец и вече се храни самостоятелно с мека храна и опитва да разчупва и семенца. Майката ги отбива около 25 дни след излюпването. След което те се отделят в друга клетка с баща им, който се грижи за тях и ги храни. От вас зависи дали началното изхранване ще бъде само от майката или ще включите и бащата. Има доста агресивни мъжки канари, които неволно успяват да наранят малките. В нашия случай таткото се оказа изключително грижовен баща и изхранваше малките, наравно с майката още от деня на излюпването.

 Бебетата стоят в гнездото повече от месец, но на 15-тия ден след излюпването, се предоставя на женската нова основа за гнездене за да се подготви за второто люпило. Като старото гнезо с вече порасналите бебета се премества в страни, така че тя да може да ги храни до отбиването им, приготвяйки следващото си гнездо. Канарчетата растат много бързо и започват да излизат и да се разхождат, затова появи ли се яйце в новото гнездо, задължително е малките да се пренесат отделно с татко им, иначе ще счупят новите яйца и ще пречат на женската да мъти.

Както вече споменах, не е хубаво да има по повече от 3 люпила на сезон, понеже така се изтощава най-вече майката. Аз опитах да махна гнездото след третото люпило, но женската започна да ляга в хранилките и се наложи да го върна. Изкарахме и 4-то, но тя вече беше уморена и не хранеше малките добре. Една сутрин забелязах че само едното от общо три мърда. Взех го и започнах да го храня ръчно на около час. Успя да оживее, но за съжаление само то. Така му дойде и името- Сами, понеже остана сам. Моя беше грешката, че не отбелязах умората и не успях да спася и трите, но вече си знам урока.

Ако имате въпроси, тук съм!

Поздрави! 

Лора

Канарчета- хранене

В магазините се предлагат различни видове зърнени смески. Ние се снабдяваме с храна за канарчетата от подуенския пазар в София, който работи само в събота. Смеската, която използваме в последно време се оказа най-предпочитана от канарчетата ни, понеже в нея има слънчогледово семе, с което принципно не бива да се прекалява, защото канарите затлъстяват от него. В точно тази зърнена смес, обаче, съдържанието на слънчогледови семена е балансирано и не съм имала проблем с тлъсто канарче до сега. Продава се в чували от 3кг., цената е 6лв., което е изключително евтино в сравнение с другите смески. Произвежда се от "Космо" и ако някой иска повече информация къде да я намери, с радост ще дам напътствия. 

Два-три пъти седмично им приготвям от така наречената "мека храна". Нея също я купувам от този пазар. Предпочитаната от нас е на фирма Це Де. Предназначението й е за захранване на бебета, но канарите я обичат и с удоволствие си я хапват целогодишно (оказа се, че и папагалите я харесват).

Плодовете и зеленчуците са много важни за канарчетата. Избягвайте плодове, които биха им причинили разстройство, тъй като за тях това е много болезнено и доста често с фатален край. Не се дават круши, праскови, кайсии, грозде и разни екзотични плодове, чийто ефект ни е непознат. Ние залагаме на ябълките, много ги обичат, също и зеле, настъргани моркови, листа от зелена салата, обикновени бисквити напоени с ябълков сок, сварен кус-кус, сварено яйце (вари се дълго време, аз го варя около 45-50 мин.). Много обичат мед, но аз направих веднъж грешката да им сложа мед в една хранилка, та после ги къпах един по един, понеже бяха скочили в хранилката и краката им лепнеха. Медът го добавям в меката храна или с настърган плод, както вие си прецените. На пролет късаме клонки от овощни дръвчета (ябълки, круши, джанки), много им харесват пъпките и ги изяждат за секунди.

Относно добавките. Трябва да знаете, че това не са някакви екстри или глезотии, а жизнено важни добавки! На първо място е пясъка- не се взима от пясъчника зад блока, понеже е пълен с паразити и боклуци. В магазините и на гореспоменатия пазар се продава специален пясък и е почти без пари. Важен е за храносмилането на канарчетата. Без пясък, шанса да оцелеят е минимален, да не кажа никакъв. След това идва калция. Преди около 2 години ми почина женско канарче, поради липса на калций или с др. думи- калциев дефицит. Снесе 2-3 яйца и след последното почина за няколко часа. Купихме сепийна кост- продава се в големите вериги и в зоомагазините. Лично ние я взехме от Кауфланд и струваше около 1,20лв. за 2 бр. в комплект. Закачихме я и при нужда канарите си хапват от нея. Тази година, женската ни почти изяде едната. Интересното в случая е, че преди да започне да снася, женската не обръщаше внимание на сепийната кост и след като снесе първото яйце, веднага започна да си хапва от нея, поради звишената нужда от калций. Природата си знае работата! Благодарение на този допълнителен калций, женското ни канарче изкара 4 люпила без да има здравословни проблеми и без да се изтощи, понеже принципно 3 люпила за един сезон е максимума и всяко следващо е риск за здравето на женската. Допълнително витамини е хубаво да се дават. Има различни видове, но ние даваме водоразтворими, един-два пъти седмично.

Водата- жизнено важна, както при всяко същество. Трябва да призная, че аз не сменям всеки ден, а през ден водата. В никакъв случай не допускайте водата им да застоява повече, това би било фатално за канарчето. 

Ако имате нужда от съвет, насреща съм! :)

Поздрави!

Лора

Канарчета- отглеждане

Занимавам се с отглеждането на канарчета от близо 3 години, което не е много, но мисля, че не е важно опита ти задължително да е дългогодишен за да е добър. Мисля, че се справяме добре. Тъй, като през повечето време напоследък си седя вкъщи, занимавам се предимно с канарчетата и двата папагала, които имам от скоро. Имах късмета да се запозная с човек, който много ми помогна и сподели опита си с мен и сега аз ще споделя моя с вас.

Първо, искам да подчертая, че не отглеждам канарите си точно според общоприетите норми, но имам успех, така че мисля да се поддържам към досегашния си начин на отглеждане. Нашите канарчета летят поне по два часа на ден свободно из стаята, като за целта сме обезопасили единия прозорец с мрежа и всички гардероби са плътно прилепнали към стената за да избегнем някое канарче да се заклещи отзад, тъй като те са изключително любопитни и се завират навсякъде. Много съм чела, че това не е редно, не трябва да се пускат от клетките, но канарчетата са с нормални и напълно способни летателни крила и не виждам защо да ги лишавам от удоволствието да летят, все пак дадено им е от природата. Освен това, при летенето им се развиват изключително добре гръдните мускули и стойката им става невероятно красива, а самия канар едър, енергичен и с прекрасна осанка.

Принципно, канарчетата сами се прибират, когато започне да се смрачава и не сме светнали лампите (на светната лампа летят до по-късно), но в случай, че се наложи да излизам някъде и трябва да ги прибера (никога не ги оставям да летят, когато не съм в къщи) има два начина. Единия е най-лесен, но трябва да е вече достатъчно тъмно навън, та като се огасят лампите в стаята да е лесно залавянето и прибирането им. Втория изисква малко търпение, но успеха е гарантиран- слагам парченца ябълка в клетката и те, понеже са много лакоми, бързат да влязат и да си хапнат; просто изчаквам и последния да отиде вътре и затварям вратичките.

Клетката е важно да е достатъчно голяма, защото те са енергични птици и обичат да скачат от една кацалка, на друга. В никакъв случай не взимайте от кръглите или овални клетки, понеже това действа лошо на психиката им. За нашите канари сме избрали голяма клетка, с разделител по средата, който ни помага за развъдния период (за който ще пиша в следваща публикация).

Къпането е изключително важно за канарчетата, особено през периода на линеене (започва от края на лятото, а за бебетата е от втория до приблизително шестия им месец), когато си сменят перцата. Ваничките, принципно се поставят в клетките, но аз предпочитам да ги слагам извън нея за да не се мокри всичко вътре.

Пробвала съм всякаква подредба на клетката, но с течение на времето се съобразявам с нуждите на канарчетата и мисля, че това е най-важното. Все пак, трябва да разберем, че това не е просто домашен любимец, а същество с потребности, с което съжителстваме, а не просто отглеждаме. Това е част от формулата на успеха- осъзнаването на ролята и мястото, което заемат те в нашия живот, а и ние в техния.

Поздрави!
Лора